Из книгата на митрополит Методий Кусев (1838-1922) Възпитанието в духа на

Из книгата на митрополит Методий Кусев (1838-1922) „ Възпитанието в духа на християнството “, издадена в Казанлък през 1895 година За възпитателното дело на учителя безбожник, споделено в размишленията на видния български свещеник и държавник.

(1838 ~ 1922)

Способен ли е безбожникът преподавател за педагог и какви резултати ще се получат от неговото възпитателно дело?

Преди всичко: 1) той е некадърен за педагог и 2) той е кадърен за превратно образование.

1. Той е некадърен за делото на възпитанието, тъй като не има вяра в съществуванието на дух, на душа като обособена, независима, свободна персона. Функциите, проявленията или деятелността на духа той изяснява с физическо-механическите придвижвания на мозъчните молекули, на материалните атоми. Оттук той естествено отхвърля главния принцип на възпитанието, че духовете на маловъзрастните, на по-слабите се въздействат от духовете на по-силните. Поради това безбожникът педагог, бил той преподавател или родител, като смята за ненужно преражданието на възпитаника посредством кръщението, той оставя в неуважение:

А. Нуждата, щото детето от най-малката възраст да се пази от поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12), тъй като той нито в съществуванието на зли духове има вяра, нито във опцията за въздействието на духовете.

Напротив, християнинът педагог смята за нужна на първо място потребността от преражданието на отрочето посредством тайнството на кръщението и миропомазанието, с цел да пораства отрочето в берекет, а не под въздействието на прародителския и родителските грехове. Зле вършат тези от родителите, които забавят кръщението на децата си, тъй като с това дават опция на злото да пораства, да се развива вкупом с растението на децата. От съприкосновението на злите духове детето се пази посредством средствата на църквата: с честото причастие, с носението детето в черква, с горение денонощно кандило пред иконостаса, гдето спи детето, с постоянно покаждание със смирна, с чести водосвети и други молитвословия. Най-късно от седмата година детето би трябвало да се подвежда постоянно, минимум веднъж в месеца, под изповед.

Б. Също по този начин оставя в пренебрежност безбожникът педагог и потребността да се опази детето от въздействието, от съприкосновението на хора с духовен ресурс от долна проба. Колкото по-малко е детето, толко повече предстои под въздействието на непознати духове; по тази причина с толко по-голяма предпазливост и внимание би трябвало да се пази от съприкосновението, от очите на неприятни, невисоконравствени хора. Не е празна приказка мисълта за урочасвание на децата от погледите на неприятни очи. Лошите очи, в които е концентриран електризмът на душевното превратно въодушевление на субекта, като се устремят върху нежния и слаб организъм на детенцето, пронизват последното, произвождат проваляне като от удар на стрела – и физическо, и психическо. Много неприятно вършат ония от родителите, които дребните си деца дават за развлечение на лица със подозрително душевно въодушевление, с долна проба добродетелност и недодялан темперамент, тъй като върху душата на детето ще се отпечата техният духовен ресурс. Още по-голямо закононарушение вършат ония от майките, които без особена потребност оставят грижата за кърмение на децата си на непознати майки, толко повече, в случай че последните не бъдат от известно почтено семейство, с потвърден мил темперамент и с чиста добродетелност. Не е майка оная жена, която е родила детето, само че е майка оная, която откърмува, която отгледва, която държи в прегръдките си и забавлява с обич отрочето. Отрочето ще получи настроенията и характера на последнята, в случай че тя и да го е не раждала. Значи тя е действителната майка.

В. Практиката, която се упражнява у нас, може би по стопански съображения, щото момчета и девойки да се учат вкупом в първичните учебни заведения, във всякой случай указва на обстоятелството, че ний сме надалеч от това да разбираме правилата на възпитанието. Освен ония елементарни неприятни последици от непрекъснатото съпребивание на девойките с момчетата, за които всякой се сеща, има и други, които ще се отразят печално върху характера на бъдещите майки. Резултат от това непрекъснато, в занимание и в игри, прикосновение на момчета с девойки ще бъде заличението на нежния темперамент на момичето, затриванието на многоценното девическо срамуване, усвояванието на момчешки, мъжки манталитет, обръщанието им в суровички, в грубички – от непрекъснатото търкание с шалавите момчета, под въздействието на техните улични псувни и ругателства, на техните безобразни приказки и придвижвания. Какво образование за девиците! Най-драгоценните прерогативи на момата – срамежливостта, „ скритият човек на сърцето в нетленната хубост на кроткия и спокоен дух “ (1Петр. З:4; 1Тим. 2:9) се принасят в жертва в смесените учебни заведения.

Г. Злото зима огромни размери във възпитателното дело както в смесените, така и в несмесените учебни заведения още от това събитие, че някои, в случай че не множеството от учителите, вън от занятната стая, вън от времето за преподавание не смятат себе си за обязани да наблюдават за държанието на учениците вън от учебното заведение, зад стените на учебното заведение, в двора на учебното заведение и в стаите на учебното заведение. Пълният шир, безграничната независимост да се сношават и да влизат в зимание-давание децата на неблаговъзпитаните фамилии с децата на благовъзпитаните е едно събитие, което указва на обстоятелството, че нашите учебни заведения, по този начин сложени във възпитателно отношение, служат за разсадници да се популяризира болестта на нравствения крах на потомството. „ Полаганието на старания и трудението с ревнивост над развиването на своите питомци “ не е задоволително за опрощение на учителя, че си е извършил своето обръщение без да земе надлежните грижи и за възпитанието на юношеството, посредством подобаващ контрол за сношенията им и за тяхното държание вън от занятните часове. Невменяванието на себе си в обвързаност да се бди за държанието и сношенията на учениците не намира ли своето опрощение в атеистическия принцип, че каквото и да вършат учениците, всичко е положително, тъй като нищо не вършат, с изключение на това, което им постанова физиологическият развой на мозъчните молекули? Защо е тогава контрол? Не намира ли своето съображение в тоя принцип и събитието, щото в основните центрове, гдето има гимназии и се стичат голям брой възпитаници от областите за обучение, да не се земат надлежните ограничения за откриванието на добре устроени пансиони с добър контрол за благородство? Да се оставят учениците да живеят във всевъзможни фамилии, без никакъв контрол, и да се скитат в най-непотребните места не значи ли да се допусне неумишлено тяхното развратничене или да се изясни това допущание с обстоятелството на поменатия атеистически принцип? Може ли след туй един безбожник да управлява възпитателно дело, когато той съгласно своето обучение не допуща, че един възпитаник, който влиза в сношения и покупко-продажби с развратни хора, ще се повлияе от тях, защото немислимо е да се въздействат духовете, когато тяхната предприемчивост е сложена според от придвижванията на мозъчните молекули?

2. Ако атеистът е некадърен за образование, той е прекомерно кадърен и кадърен за опакото, за превратното образование.

Преди всичко той, на съображение закона за въздействието на мощните духове, под което са подложени неизбежно по-слабите духове, ще направи учениците си атеисти, ще присади в техните души своите инстинкти, своите настроения, въпреки той и да ги не учи на атеизъм Ученикът е безусловно като учителя. Той е облик на своя прообраз – учителя безбожник. Запасът на вътрешното, нравствено положение на ученика като еднообразен, еднокачествен с оня на учителя среща се в ситуацията да се електризира при всяко придвижване, при всяка приказка на учителя и да дава отговор с дума и държание според със своето наличие.

Неуважението, непослушанието и непокорството на учениците са явленията, които служат като належащо отражение на нравственото положение на учителя. Каквото е посял, това и ще жъне. Духът на непокорството, на произвола, на вироглавството, усетен в държанието на учениците, е облик, отпечатък на духовния склад на учителя безбожник. Може би някои от учителите, с цел да се не обвинят пред публичното мнение, че дават узда на учениците да буйствуват, да развратничат, поставят усилия да обуздаят учениците, само че на вятъра, тъй като по вътрешното свое въодушевление, според със същото това въодушевление на ученика, думите на учителя, обърнати към ученика, се взимат от последния не по смисъла на понятието им, а по вътрешното им наличие, по качеството на източника, от който се черпят.

Имат значение тук не думите, наставленията на учителя сами по себе си, а въпросът какви са неговите убеждения и възгледи, какво е настроението му и запасът на нравственото му положение. Думите, които той ще каже на ученика във формата на съвет, няма да подействуват съгласно понятието, което съдържат, само че ще провокират в ученика едно придвижване, което ще бъде според с вътрешното въодушевление на учителя, с източника, отгдето са почерпнати думите. Така да вземем за пример учителят ще поучава ученика да мирува и ученикът ще почувствува едно възбуждение, което го заставлява да не мирува, тъй като думата на учителя мирувай, като почерпната от източника на немирството, ще има значението не мирувай. Ще каже да вземем за пример учителят на ученика да не се сношава с неприятни хора, да не се ругае, да не прави всичко, що е безнравствено. Тези препоръки ще се извърнат за ученика в препоръки да се сношава с най-лошите хора, да буйствува, да не се лимитира пред нищо, а всичко, каквото му се изиска, да прави.

Справедлива е пословицата, която споделя, че кучето, което не умее да лае, със своето лаение докарва вълк. Това необичайно, само че същинско събитие се изяснява с това, че тези думи на възпитателя не са съгласни с неговото вътрешно разбиране. Той мисли според с материалистическото обучение, че всичко, каквото человек приказва и прави, не е под ничие въздействие и прави го не от свободна воля, а принуден несъзнателно от механическото придвижване на мозъчните молекули. Ето отгде неговите препоръки, обърнати към ученика, без значение от понятието, което съдържат, създават за ученика противоположни дейности – да направи не това, което го поучава учителят, само че това, което мисли и чувствува учителят. Така изискванието на смиреност е предизвиквание на непокорност. Подир туй обезверените учители пред обстоятелството, че нямат сили да умиротворяват учениците, сядат да се оплакват, да изясняват, че учениците им не им се подчиняват, не слушат, тъй като от вкъщи ги разваляли. Пред обстоятелството, че учениците не дават отговор на ситуацията си като възпитаници – покорни и послушни, някои от тези учители атеисти в свое опрощение сядат да питат посредством печата: „ Нека един татко излезе да каже, че детето му е било учено от учителя си на сходни гнусотии. Истина е, че огромна част от нашите деца са развалени, само че въпросът е, где са добили те тая разруха, в учебното заведение ли или вън от него, при учителите си ли или при своите улични приятели и при грубите си и невъзпитани родители? “

…Анормалното нравствено положение на безверника преподавател провокира в учениците отзвук на анормални проявления, обнаружени в непокорство и протести.

От друга страна, той, атеистът преподавател, като не има вяра в съществуванието на дух като обособена личност; като не има вяра във обстоятелството на грехопадението, затова като не смята за истинно, че в душевните сили на человека съществува детайл на разстройство, на превратно направление; като смята всичките тия превратни проявления, които съставляват дисхармонията на душата, затова и нейното отпаднало положение, като ги смята за естествени, за естествени, затова за верни, за нравствени като резултат на придвижванията на мозъчните молекули, той с това получава посланието на началник за превратно образование. Тъй като главният принцип на неговото обучение се състои в мисълта, че „ человек носи правото в себе си да прави настояванията на природата си “, той ще мисли, че неговото обръщение е да даде опция на ученика да се развие в това направление, тъй като „ единствено по тоя метод може да бъде мощна нравствената натура “. Разумът, под въздействието на разтленното сърце, се намира в превратно направление. Безбожникът преподавател в своите усилия да развие разсъдъка на възпитаника в неговото превратно наличие, той ще съдействува да получи развиване, от една страна, помраченото положение на разсъдъка в познавателните заблуждения, в заблужденията на материализма, а от друга, под тяхното въздействие – в егоистическите стремления – на демагогията, на шарлатанията и на тиранията, и в плотските пристрастености – на сладострастието и чревоугодието.

Възпитанието допуска съществуванието на блян на висшата добродетелност, който служи за пример, за модел, по който би трябвало да се усъвършенствува възпитаникът и към който би трябвало да се стреми като към цел на своето предопределение. Кой е тоя блян, тоя пример, който атеистът педагог ще показа на своя ученик? Природата, материята.

От тоя принцип, от учението, че материята е създателят на всичко, и на человека, излиза учението, че като няма Бог, като няма душа и задгробен живот, призванието на человека за постижение на неговий блян на блаженството му е да се стреми с цел да се уподоби на своя създател – материята, и да се съедини с него. Степените, впрочем, на напредъка му към идеала са степените на назадъка, на повръщанието обратно, както казахме нагоре, от цивилизовано във варварско положение, от варварско в скотско, от скотско в органическо, от органическо в неорганическо положение.

Тъй като стремлението на плътския человек е концентрирано в удоволствията, идеалът на неговото самопризнание се лимитира в удовлетворението на пристрастеностите му – плътски и егоистични. Образованието е потребно, доколкото може да служи като средство за доставление на удоволствията. Тук се изяснява фактът, че учениците на атеистите учители самички, без да има потребност да ги учи някой, си дохождат до заключението, че не коства трудът да се образоват с предмети, усвоението на които е обвързвано с изключително напрежение и труд и които няма да им послужат в бъдещото им демагогическо занятие за докопванието до власт, затова до ситуацията, което ще им достави удоволствията.

Има си своите съществени аргументи, произлезли от правилата на атеистическото образование, стремлението на речените възпитаници да се отстранен от образователните стратегии сходните предмети. Условията, диктувани от природата на атеиста, като съставляват задачата на неговото предопределение, изискват, вменяват му в обвързаност да се стреми за тяхното осъществление. Следователно идеалът, нормата за урегулирование на неговата предприемчивост се заключава в потребното.

Призван е, впрочем, атеистът, като нравствено създание, да използва без разлика всичките средства, които ще му уточни неговият развъртян разсъдък, като само способни да му доставят опцията да доближи идеала – потребното, удоволствията. Оттук способният безбожник, когато не е на власт, се преструва, че доста го боли сърцето за благия народ, кичи се с всичките демократични титули, являва се срещу капиталистите и си дере гърлото да вика за тяхното уничтожение, въпреки и да ги няма у нас; ревнува с лудост за свободите на народа, милее за просвещението на простата маса, та става-ляга, все за отварянието на неделни и вечерни учебни заведения приказва, все с откриванието на читалища и библиотеки и други общополезни институции се занимава. А пък когато пристигна на власт – являва се заплашителен тиранин. Но в случай че е лишен от дарба, той всякогаш служи за детайл на тиранина като разузнавач, сопаджия, джелатин, мъчител. Като чедо на природата той, за постижение на удоволствията, се управлява отново от майката природа. Както лисицата има право да се преструва до момента в който турне на ръка кокошките, така и атеистът тиранин. Както по-силният звяр има право да разполага за своето поддържание с по-слабите животни, по този начин и той, по правото на по-силния, главите на хората смята, че костват за него толко, колкото и зелките в градината. Оттук правилото „ битка за живот “.

Ето за какво вчерашният не на власт атеист – родолюбец, либерал, радикал, демократ, социалист, когато пристигна на власт, става звяр тиранин и целият народ служи за него като детайл, който да му доставлява удоволствията, детайл не по-ценен, в сравнение с зелките в градината. Оттук се изясняват и рестриктивните мерки на печата, и изтезанията, и интерниранията, и пандизите, и торбите с пясък, и застрелванието, и бесилките, и шпионите, и шайките сопаджийски, и всичките средства на безбожника тиранин, с цел да удовлетвори своите егоистически пристрастености и да натрупа милиони, с цел да даде шир на своите удоволствия, на своя разврат. Това е идеалът, в това се заключава съвършенството му. Не ще ли да бъде подобен възпитаникът на безбожния преподавател?

Из: „ Възпитанието в духа на християнството “, Методий Кусев, изд. Литера Принт, Стара Загора, 1992 година
Снимка: Митрополит Методи Кусев (1838-1922); stzagora.net